Когда крестилась Киевская Русь?




Скачать 143.75 Kb.
НазваниеКогда крестилась Киевская Русь?
Дата публикации27.06.2013
Размер143.75 Kb.
ТипВопрос
skachate.ru > История > Вопрос
Когда крестилась Киевская Русь?


ЛИТЕРАТУРА
АНГ Д. Ангелов. Богомилството. Булвест - 2000, София, 1993.
АНГ1 Ангелов Д. История на Византия. Т. 1. Наука и изкуство, София, 1965.
АНГ2 Ангелов Д. История на Византия. Т. 2. Наука и изкуство, София, 1963.
АНГБ Ангелов Б. Списъкът на забранените книги в старобългарската литература. Изв. на Института за бълг. език и литература. I, 1952, 107-159.
АНН Аннаньель Т. Христианство: догмы и ереси. Акад. проект, Санкт-Петербург, 1997.
АРУ Арутюнова-Фиданян В. А. Великие идеи и великие реликвии христианства в армянской средневековой историографии. В: Средновековна христианска Европа: Изток и Запад. Гутенберг, София, 2002, 566-571.
АС Йосиф Симоний Асемани. Календари на Вселенската църква. За светите славянски апостоли Кирил и Методий. Наука и изкуство, София, 1987.
БАЛ Теодоров-Балан А. Кирил и Методий. Т. 2. София, 1934.
БАК Бакалов Г. Византия. ЛЕКС 99, София, 2000.
БАЛ Балабанов К. Иконите во Македониjа. Табернакул, Скопjе, 1995.
БЕР Бернштейн С. Д. Константин-Философ и Мефодий. Изд-во Моск. ун-тета, Москва, 1984.
БИБ Библия. Синодално издателство, София, 1982.
БИБИ Бибиков М. Византийский прототип древнейшей славянской книги. Памятники исторической мысли, Москва, 1994.
БРИ Гальфрид Монмутский. История бриттов. Жизнь Мерлина. Наука, Москва, 1984.
БОЖ1 Божилов И. Фамилията на Асеневци. Издателство на БАН, София, 1994.
БОЖ2 Божилов И. Цар Симеон Велики (893-927): Златният век на Средновековна България. Изд-во на Отечествения фронт, София, 1983.
БОЖ3 Божилов И. Седем етюда по средновековна история. Анубис, София, 1995.
БЪЛ Българската история в трудовете на европейските учени. Издателство на БАН, София, 1970.
БЭ Библейская Энциклопедия (Иллюстрированная полная популярная библейская энциклопедия. Труд и издание Архимандрита Никифора.) Типография А. И. Снегиревой, 1891.[Репринтное переиздание: Свято-Троице-Сергиева Лавра, 1990.]
ВАС Божилов И. и др. Византийските василевси. Абагар, София, 1997.
ВАСА Васильев А. История Византийской империи. Алетейя, Санкт-Петербург, 2000.
ВАСВ Васильевский В. Г. Варяго-русская и варяго-английская дружина в Константинополе в ХІ и ХІІ веках. В: Труды, т. І. Санкт – Петербург, 1908.
ВАСГ Василев, Г. Български богомилски и апокрифни представи в английската средновековна култура. Корени, София, 2001.
ВИН Винкелман Ф. История на ранното християнство. ЛИК, София, 2001.
ВОЗ1 Вознесенский И. Осмогласные роспевы трех последних веков Православной русской церкви. ІІ Болгарский роспев или напевы на Бог Господь Юго-Западной церкви. Киев, 1891.
ВОЗ1 Вознесенский И. Церковное пение православной Юго-Западной Руси по нотно-линейным ирмологам ХVІІ и ХVІІІ в. Москва, 1898.
ВСЕ Всемирная история. В 10 томах. ГИПЛ, Москва, 1956-1965.
ВЪЛ Вълчев Й. Календар и хронология. Летописи, София, 1994.
ГАБ Габович Е. Фоменко не одинок. Критика хронологии и ревизия истории в Западной Европе. В: Носовский Г. В., А. Т. Фоменко. Реконструкция всеобщей истории. Исследования 1999-2000 годов. ФИД “Деловой экспресс”, Москва, 2000. С. 573-600.
ГАЛ Гальфрид Монмутский. История бриттов. Жизнь Мерлина. Наука, Москва, 1984.
ГЕО Георгиев Е. Славянская письменность до Кирилла и Мефодия. София, 1952.
ГЕО2 Георгиев Е. Прокълнатият старобългарски поп Йеремия. Език и литература,, ХІХ (1964), 1, 11-30.
ГЕР Иоганн Готфрид Гердер. Идеи к философии истории человечества. Наука, Москва, 1977.
ГЕРГ Гергова Д. Обредът на обезсмъртяването в древна Тракия. Агато, София, 1996.
ГИБИ2 Гръцки извори за българската история. Том ІІ. Изд-во на БАН, София, 1956.
ГИБИ3 Гръцки извори за българската история. Том ІІІ. Изд-во на БАН, София, 1959.
ГИБИ5 Гръцки извори за българската история. Том V. Изд-во на БАН, София, 1964.
ГИБИ6 Гръцки извори за българската история. Том VІ. Изд-во на БАН, София, 1965.
ГИБИ7 Гръцки извори за българската история. Том VІІ. Изд-во на БАН, София, 1968.
ГИБИ8 Гръцки извори за българската история. Том VІІІ. Изд-во на БАН, София, 1972.
ГИБИ9 Гръцки извори за българската история. Том ІХ. Изд-во на БАН, София, 1974.
ГИБИ9-ІІ Гръцки извори за българската история. Том ІХ. Част ІІ. Изд-во на БАН, София, 1994.
ГИБИ10 Гръцки извори за българската история. Том Х. Изд-во на БАН, София, 1980.
ГИБИ11 Гръцки извори за българската история. Том ХІ. Изд-во на БАН, София, 1983.
ГУД Гудков В. П. Русская азбука на славянском юге . Славянский альманах-1997. Москва, 1998.
ГЮЗ Гюзелев В. Очерци върху историята на Българския Североизток и Черноморието. Борина, София, 1995.
ДЕШ Дешнер К. Криминальная история христианства. Книга первая. Терра- Тerra, Москва, 1966.
ДЖУ Джурова А. Орнамент и миниатюра в българските ръкописи Х-ХІV век. Септември, София, 1979.
ДИА Лев Диакон. История. Наука, Москва, 1988.
ДИМБ Димитров Б. Надпис за “Самуил, цар на българи и ромеи”, открит във Воден. Вестник “Континент”, 2 октомври 1997, 7.
ДИМП Димитров П. Владимир Покръстител и княгиня Ана. Годишник на СУ "Св. Климент Охридски", Том 83 (3), 1989, 49-83.
ДИМХ Димитров Х. Българо-унгарски отношения през средновековието. Акад. изд-во М. Дринов, София, 1998.
ДИН Динеков П. Българската литература през ХI-ХIV в. В кн.: История на българската литература. Т. 1. София, 1962.
ДОЧ Дочев К. Монети и парично обръщение в Търново XII-XIV в. Витал, В. Търново, 1992.
ЕБ Енциклопедия България. Том ІІ. Издателство на БАН, София, 1981.
ЖВИЛ Жоффруа де Виллардуэн. Взятие Константинополя. Песни труверов. Наука, Москва, 1984.
ЗАЙ Зайферт Й. Световните революционери (от Богомил през Хус до Ленин). Хр. Ботев, София, 1994.
ЗАИР Заимова Р. Арабски извори за българите. ТАНГРА ТанНакРа ИК, София, 2000.
ЗЕЛЬ Зельцер А. “Тут середа земли моей”. http://uacollections.fal.com.ua/history/olga/OLGAbriel.htm
ЗЛА2 Златарски В. История на българската държава през средните векове. Том 2. Акад. Изд-во Марин Дринов, София, 1994.
ЗЛА5 Златарски В. . Известието на Ибрахим-ибн-Якуба за българите от 965 годи­на. В кн.: Златарски В. Избрани произведения. Т. 2. Наука и изкуство, София, 1984.
ИБ3 История на България. Том 3. Издателство на БАН, София, 1983.
ИВАЙ1 Иванов, Й. Северна Македония. София, 1906.
ИВАЙ2 Иванов Й. Български старини в Македония. С., 1970.
ИВАЙ3 Иванов Й. Произход на павликяните според два български ръкописа. Сп. БАН, ХХІV (1922), 20-31.
ИДР Кендерова С., Б. Бешевлиев. Балканският полуостров изобразен в картите на ал-Идриси. София, 1990.
ИЛО Иловайский И. Начало Руси. Олимп, Москва, 2002.
ИСД История на света в дати. Атлантис, София, 1998.
КАВ Кавада Я. Грешки в българската история. Том І. Гуторанов и син, София, 1999.
КАЖ Каждан А. П. Из истории византийской хронографии Х в. 1. О составе так называемой “Хроники продолжителя Феофана”. Византийский Временник ХІХ (1961), 76-96.
КАР Карамзин Н. М. История Государства Российского. В 4-х томах. Москва, Книга, 1988.
КАРГ Каргер М. К. Древний Киев. Очерки по истории материальной культуры древнерусского города II. Москва - Ленинград, 1961.
КАТ Большой катехизис. Москва, 1627 (7135). Перепечатан в королевской Гродненской типографии в 1683 (7291) г.
КЛА Блазиус Клайнер. История на България. Издателство на БАН, София, 1977.
КИСВ1 Киселков В. За авторството на пространните жития на Кирил и Методий. Известия на Института за българска литература. !961, 11, 31-53.
КИСВ2 Киселков В. Съществувал ли е поп Богомил. Исторически преглед, 1958, 2, 57-67.
КИСК Кискинова М. Иосиф Симонии Асемани и неговият труд «Календари на Вселенската църква» В кн.: Асемани И. С. Календари на Вселенската църква. — София: Наука и изкуство, 1987.
КОБА Коев Т., Г. Бакалов. Въведение в християнството. Булвест, София, 1992.
КОМЕ Комеч А. И. Древнерусское зодчество конца X - начала XII в. Москва, 1987.
КРА Красовска-Райнова Л. Нови проучвания и консервация на стенописите в църквата "Св. Георги" в София. Музеи и паметници на културата, 1971, № 4, 38-40.
КРАУ Краутхаймер Р. Три христианские столицы. Топография и политика. Алетейя, Москва, Санкт-Петербург, 2000.
КРЕ Крещение Руси в трудах русских и советских историков (Составитель А. Г. Кузьмин). Москва, 1988.
КУР Курипешич Б. Итинерар за пътуването на посланиците Й. фон Ламберг и Н. Юришич през Босна, Сърбия и България за Цариград 1530 г. В: Немски и австрийски ръкописи за Балканите. XV-XVI в. Наука и изкуство, София, 1979. 138-152.
КЮМ Кюмон Ф. Мистерии Митры. Евразия, Санкт-Петербург, 2000.
ЛЕБ1 Лебедев А. П. Церковная историография в главных ее представителях с IV до XX в. Алетейя, Санкт-Петербург, 2000.
ЛЕБ2 Лебедев А. П. История Константинопольских соборов IX в. Алетейя, Санкт-Петербург, 2001.
ЛЕВ М. В. Левченко. Очерки по истории русско-византийских отношений. Москва, 1956.
ЛЕО1 Архимандрит Леонид. Откуда родомъ была св. великая княгиня Ольга. Русская старина 19/1888 июль, 215-222.
ЛЕО2 Архимандрит Леонид. Несколько новых замечаний к нашей статье “Откуда родомъ была св. великая княгиня Ольга”. Киевская старина, т. ХХVІІ, 1889, І-VІІІ.
ЛИБИ1 Латински извори за българската история. Т. I. Издателство на БАН, София, 1958.
ЛИБИ2 Латински извори за българската история. Т. II. Издателство на БАН, София, 1960.
ЛИБИ3 Латински извори за българската история. Т. IIІ. Издателство на БАН, София, 1965.
ЛИНН Линниченко И. А. Современное состояние вопроса об обстоятельствах крещения Руси. Труды Киевск. Дух. Акад. 1886 № 12, 684.
ЛИТ Литаврин Г. Г. Византия, Болгария, Древняя Русь. Алетейя, Санкт-Петербург, 2000.
ЛЯШ Ляшевский С. История христианства в земле русской с І по ХІ век. ФАИР-ПРЕСС, Москва, 2002.
МАВ Мавро Орбини. Царството на славяните 1601. Наука и изкуство, София, 1983.
МАЛ Малышевский И. И. Новое летописное известие о происхождении Ольги святой. Чтения въ Историческомъ Обществе Нестора Летописца, Киев 1889, кн. III, заседание 11-го декабря 1899.
МАН Хрониката на Константин Манаси. Унив. Изд-во Св. Климент Охридски, София, 1982.
МАТ Матанов Х. Княжеството на Драгаши. ГАЛ-ИКО, София, 1997.
МАТМ Матанов Х., Р. Михнева. От Галиполи до Лепанто. Тилиа, София, 1998.
МДК Македонски духовни конаци. Министерство за култура на Република Македониjа, Скопjе, 2000.
МЕЛ Меловски Х. Москополски Зборник. Скопjе 1996.
МЕЛ2 Мелоски Х. Две житииа на свети Еразмо Лихнидски. Лихнид, 6 (1988) 69-87.
МИЛ Милетич Л. Нашите павликяни. Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. ХІХ, 1903.
МОР Морозов Н. А. Христос. История человеческой культуры в естественнонаучном освящении. Т. 1-7. Гослитиздат (т. 1-6), Соцэкгиз (т. 7), Москва, Ленинград, 1924-1932.
МУР Мурьянов М. Ф. О летописных статьях 1039 и 1131 гг. Летописи и хроники. Сборник статей. 1973. Москва, 1973.
НАЧ Начев В. Български надписи. Хр. Ботев, София, 1994.
НЕЛ Нели Р. Ръкописите на катарите. Мириам, София, 1999.
НИКБ Николова Б. Неравният път на признанието. ИК Гутенберг, София, 2001.
НИКВ Николаев В. Славянобългарският фактор в христианизацията на Киевска Русия. БАН, София, 1949.
НИКЕ Никеров В. А. Новая хронология. ЭКСМО – ПРЕСС, Яуза, Москва, 2002.
НИКН Никольский Н. К. Материалы для истории древне-русской письменности. Сборник отдела русскаго языка и словесности. Санкт-Петербург, 1907, с. 5-8 и 21-24.
ОБОД Оболенский Д. Богомилите. Златорогъ, София, 1998.
ОБОЛ1 Оболенский М. А. О первоначальной русской летописи. Москва, 1870.
ОБОЛ2 Оболенский М. А. Исследования и заметки князя М. А. Оболенскаго по русским и славянским древностям. Санкт-Петербург, 1975.
ОГИ Огiенко I. «Руськиi» переклади в Херсонесi в 860 р. Юбiлейний збiрник на пошану ак. Д. Багалiя. Киiв, 1927.
ОПДША Овсяный Н. Р., А. Погодин, К. Дмитриев, С. Шумов, А. Андреев. История Болгарии. Монолит-Евролинц-Традиция, Москва, 2002.
ПАИ Паисий Хилендарски. Славянобългарска история. Бълг. писател, София, 1972.
ПАП Папазова Е. Богомилски надгробни паметници в Босна и Херцеговина. София, 1971.
ПЕТ Петранович. Богомили. Црьква Босаньска и крьстиани. Задар, 1867.
ПОВЕ Повести Древней Руси XI-XII вв. Ленинград, 1983.
ПОД Подскальский Г. Христианство и богословская литература в Киевской Руси (988-1237 гг.) Санкт-Петербург, 1996.
ПОПР Попруженко М. Г. България и Киевска Русь. Списание Родина, София, год. I, 1939, кн. 3, 37.
ПРИМ1 Примов Б. За името попеликани на еретиците в Западна Европа. В: Изследвания в чест на акад. Д. Дечев. София, 1958, 763-777.
ПРИ2 Примов Б. България като център на антицърковна и еретическа дейност в средновековна Европа. Истор. Пр. ХV (1959), 2, 36-73.
ПРИС Приселков М. Д. Очерки по церковно-политической истории Киевской Руси X-XII вв. Санкт-Петербург, 1913. с. 36-52
ПРО Прокопий Кесарийски. Тайната история. София, 1983.
ПСЕЛ Михаил Пселл. Хронография. Наука, Москва, 1978.
ПСРЛ9/10 Полное собрание русских летописей. Т. ІХ-Х. Москва, 1965.
ПУЛ Пулос П. Свети Иван Рилски. УИ “Св. Климент Охридски”, София, 1992.
РАЗ Размовска – Бачевска Д. Нумизматичките наоди од jугозападниот дел на Република Македониjа од V в. п.н.е. до XIV век. Охрид, 2002.
РОЗ Розен барон Б. Р. Император Василий Болгаробойца. Санкт Петербург, 1883.
САХ Сахаров А. Н. Дипломатия Древней Руси IX - первая половина X в. Москва, 1980.
СБЛ1 Стара българска литература. Том 1. Апокрифи. Бьлгарски писател, София, 1982.
СБЛ3 Стара българска литература. Том 3. Исторически съчинения. Бьлгарски писател, София, 1983.
СБЛ5 Стара българска литература. Том 5. Естествознание. Бьлгарски писател, София, 1992.
СИД Сидоров М. Блъгариянството. Български писател, София, 1997.
СМИ Смирнов С. Г. Задачник по истории средних веков. Мирос, Москва, и Русич, Смоленск, 1995.
СНЕ1 Снегаров И. Християнството в България преди покръстването на княз Борис (865). ГДА “Св. Климент Охридски” 5 (31) № 1, 1956, 195-220.
СНЕ2 Снегаров И. Епархийските списъци като исторически извори за християнизацията на българските славяни. ИИБИ т. 6, 1956, 647-654.
СНЕ3 Снегаров И. Историята на Охридската архиепископия. В 2 тт. Акад. изд-во “Проф. Марин Дринов”, София, 1995.
СПА Спасский И. Г. Тысячелетие древнейших монет России. Сводный каталог русских монет X - XI вв. Ленинград 1983.
СПИ Спиридон Иеросхимонах. История во кратце о болгарском народе славенском. Луна, Габрово, 2000.
СПИР Спиридонов Т., А. Фол. Историческа география на тракийските племена до ІІІ в. пр. н. е. София, 1983.
СРЕ Срезневский В. И. Память и Похвала Князю Владимиру и его житие по списку 1494 г. Санкт-Петербург, 1897.
СТА Станишев Н. Кратка история на българите. Хр. Г. Данов, Пловдив, 1942.
СТУ Снорри Стурлусон. Круг Земной. Наука, Москва, 1980.
СЪБ1 Събев Т. Проникване на християнството в България до 865 г. ГДА “Св. Климент Охридски” 15 (ІІ) № 1, 1965-1966, 1-37.
СЪБ2 Събев Т. Самостойна народностна църква в средновековна България. София, 1987.
СЮЗ Сюзюмов М. Я. Лев Диакон и его время. В: Лев Диакон. История. Наука, Москва, 1988, 137-165.
ТАБ1 Табов Й. Падането на стара България. Моранг, София, 1997.
ТАБ2 Табов Й. Старите българи. РСМ-1 ООД, София, 1998.
ТАБ3 Табов Й. Когда жили святые братья Кирилл и Мефодий? ИМИ-БАН, Препринт 1/1999.
ТАБ4 Табов Й. Българите са старо население на Балканите. Народен будител, 3(48), април 1998.
ТАБ5 Табов И. Закат старой Болгарии. Крафт+, Москва, 2000.
ТАБ6 Табов Й. Антична България. Пи Си Ем - 1, София, 2000.
ТАБ7 Табов Й. Няколко хронологични проблема в "Историята" на Лъв Дякон. ИМИ-БАН, Препринт

1/2001.
ТАБ8 Табов И. Когда крестилась Киевская Русь? РЕКО-91, София, 2002.
ТАТ Татищев, В. Н. Собрание сочинений. В 8-ми томах. Ладомир, Москва, 1994-1996.
ТАУ Таубе М. А. Родовой знакъ семьи Владимира Святого въ его историческомъ развитии и государственномъ значении для древней Руси. Владимирский сборникъ въ память 950-летия крещения Руси, 988-1938. Белград, 1939, 89-112.
ТАФТ Тафт Р. Византийский церковный обряд. Алетейя, Санкт-Петербург, 2000.
ТОН Тончева Е. Български роспев. София, 1971.
ТРАК Тракийска древност. Кратка енциклопедия. София, 1993.
УРХ Маттеос Урхаеци. Хронография. Валаршапат. 1898 (на армянском языке).
УСП Успенский Ф. История Византийской империи. Т. ІІ. Москва, 1997.
ФОЛ2 Фол, А. Тракийският Дионис. Кн. 2. Сабазий. Унив. изд-во Св. Климент Охридски, София, 1994.
ФОМ1 Фоменко, А. Новые експериментально-статистические методики датирования древних событий и приложения к глобальной хронологии древнего мира. Препринт Гос. Ком. Телев. Радиовещ. 3672, № Б07201 (от 9/-81), Москва, 1981.
ФОМ2 Фоменко, А. Методы статистического анализа нарративных текстов и приложения к хронологии. Изд-во Московского ун-тета, Москва, 1990.
ФОМ5 Калашников, В., Г. Носовский, А. Фоменко. Датировка звездного каталога "Альмагеста". Статистический и геометрический анализ. Факториал, Москва, 1995.
ФОМ6 Голубев И., А. Фоменко. Новая хронология Греции. Античность в средневековье. Т. 1. Издат. отдел УНЦ ДО МГУ, Москва, 1996.
ФОМ7 Фоменко, А. Новая хронология Греции. Античность в средневековье. Т. 2. Издат. отдел УНЦ ДО МГУ, Москва, 1996.
ФОМ10 Носовский, Г., А. Фоменко. Империя. Русь, Турция, Китай, Европа, Египет. Новая математическая хронология древности. Факториал, Москва, 1996.
ФОМ11 Носовский, Г., А. Фоменко. Новая хронология Руси. Факториал, Москва, 1998. (Первое издание 1995 г.)
ФОМ13 Носовский, Г., А. Фоменко. Библейская Русь. Том 1. Факториал, Москва, 1998.
ФОМ14 Носовский, Г., А. Фоменко. Библейская Русь. Том 2. Факториал, Москва, 1998.
ФОР Фортинский Ф. Я. Титмар Мерзебургский и его хроника. Санкт-Петербург, 1872.
ФРЭ Фрэзер Дж. Золотая ветвь. Издательство политической литературы, Москва, 1980.
ФТИ Флоря Б. Н., Турилов А. А., Иванов С. А. Судьбы кирилло-мефодиевской традиции после Кирилла и Мефодия. Алетайя, Санкт-Петербург, 2000.
ФУК Фукидид. Наука, Ленинград, 1981.
ХИБ Христоматия по история на България. Т. 1. Съст. П. Петров, В. Гюзелев. София, 1978.
ХУН Хунгер Х. Империя на ново средище. ЛИК, София, 2000.
ХЭС Христианство. Энциклопедический словарь. Том 3. Большая Российская Энциклопедия, Москва, 1995.
ЦЕН4 Ценов Г. Произходът на българите и началото на българската държава и българската църква. Печ. Глушков, София, 1910.
ЦЕН6 Ценов Г. Покръстването на българите. 1914.
ЦЕН7 Ценов Г. Хиляда години ли от смъртта на Св. Климент Охридски. Печ. на Нар. осиг. д-во Балкан, 1914.
ЦЕН8 Ценов Г. Кой е Климент Охридски. Придв. печ., София, 1915.
ЦЕН12 Ценов Г. Кроватова България и покръстването на българите. 1937, 144 с. Ново издание: Златен лъв, Пловдив, 1998.
ЦЕН21 Ценов Г. Седмичните дни като белег на старо християнство у славяните. Преглед, № 4, 1907.
ЦУХ Цухлев Д. История на Българската православна църква. Том 1. 867-1186. София, 1910.
ЧИЛ1 Чилингиров, А. Агиографията на Борис и Глеб и проблемът за йерархичното подчинение на руската църква преди 1037 година. Доклад пред Междун. Симпозиум на Комисията за изследване на славянските култури в средновековието и на Отдела за история на СССР, организиран от Националния комитет на славистите в ГДР и Университет Мартин Лутер в Хале, ГДР, 24-26 VI 1980. Пълен текст в български превод (2001 г.) на автора заедно с бележките към него, актуализирани с излязлата по-късно литература.
ЧИЛ2 Чилингиров, А. Светли страници от българо-руската взаимност. Първите монети, сечени от българския цар Петър I и киевските князе. Юбилеен вестник Велико Търново, декември 1984. Репринт 2001 г. с библиографски бележки, допълнени с някои нови публикации.
ЧИЛ3 Чилингиров, А. Проблеми на църковната организация и на християнското изкуство в западната част на Балканския полуостров през ранното средновековие. Доклад пред Колоквиума на Комисията по византинистика при Академията на науките на ГДР на тема "Das VII Oekumenische Konzil von Nikaia, 787, und seine Bedeutung fuer die Entwicklung der byzantinischen Kunst und Kultur" в Държавните музеи на Източен Берлин. Български превод (2001 г.) на автора, като бележките са допълнени с нова литература.
ЧИЛ4 Чилингиров, А. Църквата "Св. Герман". Берлин, 2001.
ЧИЛ5 Чилингиров А. България. Византия. Русия. Берлин, 2002.
ШАХ Шахматов А. А. Разыскания о древнейших русских летописных сводах. Санкт-Петербург, 1908, с. 155-156.
ШИВ Шивачев архим. А. Християнството на Балканския полуостров и у българите до св. Цар Бориса. Бял кръст, София, 1927.
ЯГИЧ Ягич И. В. Глаголическое письмо. В: Энциклопедия славянской филологии. Вып. 3. Типогр. Имп. Акад. Наук, Санкт-Петербург, 1911. (Репринт: Leipzig: Zentralantiquariat, 1972.)
ADE Ademari S. Cibaldi Monachi Historiarum libri tres. Migne, P. L., CXLI.
ARN Arnold G. Unparteische Historie. Theil I. Frankfurt am M., 1729.
AST Aston M. The Fiftienth Century. Thames and Hudson, London, 1994.
ATL Atlas of Ancient and Classical Geography. Dent, London, & Dutton, New York, 1907.
BLO Bloess Christian, Hans-Ulrich Niemitz. C14 – Crash: das Ende der Illusion, mit Radiocarbonmethode und Dendrochronologie datieren zu koennen. Mantis, Graefelfing, 1997.
BLUM Blum R. Runen. Muenchen, 1985. Сокращенный русский перевод в Наука и религия, 1989, + 1, 50-54.
BRA Brandt M. Utecaji patristike u ranom bogomilstvu i islamu. Rad. Jugosl. Akad. Znatnosti i Umetnosti, 330, Zagreb, 1962.
COR Cornej P., P. Belina. Slavne bitvy nasi historie. Marsyas, Praha, 1993.
COS Cosmae Chronica Boemorum. Monumenta Germaniae historica. Scriptorum, t. IX. Hannoverae 1851, Reprint 1963.
CRUS Jones T., A. Fereira. Crusades. BBC Books, London, 1994.
GAR Gardthausen, V. Schrift, Unterschriften und Chronologie. Bd. V. von Veit Comp., Leipzig, 1913.
GOM Gombrich E. H. The Story of Art. Phaidon Press Limited, London, 1995.
GRA Graesse J. G. Th. Orbis Latinus. Richard Carl Schmidt & Co., Berlin, 1909. (электронная версия: http://www.columbia.edu/acis/ets/Graesse/contents.html)
GRU Grumel, V. La chronologie. Paris, 1958.
HAR Harnack A. v. Die Mision und Ausbreitung des Christentums in den ersten drei Jahrhunderten. 4-te Aufl., Leipzig, 1924.
HER Hergenroeter. Photius, Patriarch von Constantinopel: Sein Leben, seine Schriften und das griechische Schisma. Bd I, II. Regensburg, 1867.
HIS The History of Christianity. Lion, Oxford, 1992.
HOR Hora P. Toulky ceskou minulosti. Praha, 1991.
ILL Illig Heribert. Hat Karl der Grosse je gelebt? Mantis Verlag, Graefelfing, 1996.
IMA Imamovic E. Korijeni Bosne I bosanstva. Sarajevo, 1995.
JAL Jaliman S. Historija bosanskih bogomila. IPP Hamidovic, Tuzla, 1999.
KAZH Kazhdan A. “Constantin Imaginaire”. Byzantine Legends of the Ninth Century about Constantine the Great. Byzantion, 57(1987), 196-250.
KEL Kelevedzhiev, E. & J. Tabov. When did Plutarch live? No prejudice, please! http//:www.math.bas.bg/chronology
KOCH Koch, H. Ochrid und Byzanz.
KOHR Koch R. The Book of Signes. Dover, New York, 1930. Български превод: Кох Р. Книга на знаците. Издат. Faber, без обявена година на изданието.
MEG Megaw A. H. S. The original form of the Theotokos Church of Constantine Lips (Feneri Isa Camii) at Istanbul. Dumbarton Oaks Papers 18 (1964), 278-298.
MANGO Mango C. The Homilies of Photius, Patriarch of Constantinople. Cambridge Mass. 1958.
MAND Mandic O. Bogomilska crkva Bosanskih krstjana. Chicago, 1962.
MANH Mango C., E. J. W. Hawkins. Additional Notes. The Monastery of Lips (Feneri Isa Camii) at Istanbul. Dumbarton Oaks Papers 18 (1964), 299-315.
MANO Manoscritti slavi documenti e carte riguardanti la storia bulgara della biblioteca apostolica vaticana e dell’archivio segreto vaticano. Nauka i Izkustvo, Sofia, 1979.
MUEL Mueller, L. Zum Problem des hierarchischen Status und der jurisdiktionellen Abhaengigkeit der russischen Kirche vor 1039, Koeln-Braunsfeld, 1959.
MUZ Muzeum husitskeho revolucniho hnuti v Tabore. Press Foto CTK, Praha.
OED The Oxford English Dictionary. 1933.
PLU Plutarch. De facie in orbe lunae 931D-E, translated by H. Cherniss & W. Helmbold, Plutarch's Moralia XII (Loeb ed. 1957) 117.
POP Poppe A. Panstwo i Kosciol na Rusi w XI w. Warszawa, 1968. S. 15-130
ROB Roberts J. M. The Triumph of the West. BBC, 1985.
RUN Runsiman S. Bogomili and Jeremiah. In: Сборник в памет на проф. П. Ников. София, 1940, 379-383.
SOTS Sotnikova M. P., I. G. Spaski. Russian Coins of the X-th-XI-th Centuries A.D. Recent Reserch and a Corpus in the commemoration of the Millenery of the Earliest Russian Coinage. BAR International Series 136, Oxford 1982.
STE Stephenson, F. and L. Fatoohi, The Total Solar Eclipse Described by Plutarch

(http://www.dur.ac.uk/Classics/histos/1998/stephenson.html)
STRO Strong R. The story of Britain. Pimlico, London, 1998.
THIET Thietmarus Merseburgensis. Chronicon. Monumenta Germaniae Historica, t. III.
TOP Topper Uwe. Die “Grosse Aktion”. Europas erfundene Geschichte. Tuebingen, 1998.
TZEN19 Tzenoff G. Die Abstammung der Bulgaren und die Urheimat der Slaven. Walter De Gruyter & Co., Berlin (W 10) und Leipzig, 1930.
TZEN20 Tzenoff G. Geschichte der Bulgaren und der anderen Suedslaven von der romischen Eroberung der Balkanhalbinsel an bis zum Ende des neunten Jahrhunderts. Walter De Gruyter & Co., Berlin -- Leipzig, 1935.
VAR The Varangians of Byzantium. Cambridge Univ. Press, 1978.
WAG Wagner E. Medieval costume, armour and weapons. Paul Hamlyn, London.
WHEN What happened when? Harper Collins Publishers, Glasgow, 1994.

Похожие:

Когда крестилась Киевская Русь? iconКогда крестилась Киевская Русь?
По неясным и неоднозначным данным о "раннем" распространении христианства на территории Руси апостолами и их последователями
Когда крестилась Киевская Русь? iconКогда крестилась Киевская Русь?
Европе есть много старых сведений. Этой тематикой занимались многие ученые последних 250 лет, пытаясь найти ответ на разные вопросы;...
Когда крестилась Киевская Русь? iconЯ надеюсь, что хронологическая гипотеза, описанная в книге “Когда...
Очевидно, что их нужно исследовать еще не один раз. Нужно исследовать старые надписи, археологические находки и памятники, и т д....
Когда крестилась Киевская Русь? iconВозникновение древнеславянского государства Киевская Русь
Киевская Русь – одно из самых больших государств средневековой Европы сложилось в IX в в результате длительного внутреннего развития...
Когда крестилась Киевская Русь? icon2. Особенности исторического пути России Н. М. Карамзин объяснял
Когда началось объединение восточно-славянских племен и княжеств в единое государство – Киевская Русь
Когда крестилась Киевская Русь? iconКонтрольная работа по курсу «История государства и права славянских...
Киевская Русь как раннефеодальная монархия. Высшие органы власти и управления: великий князь, княжеский совет, вече. Развитие великокняжеской...
Когда крестилась Киевская Русь? iconДипломные работы История как наука
Структуры, культуры и духовной жизни. Всего систем 4: Киевская Русь 10-13в. Московская Русь 14-17в. Российска империя 18 нач. 20в....
Когда крестилась Киевская Русь? iconЗаключение Список литературы
Период с 30-х годов XII века по конец XV века считается периодом феодальной раздробленности, когда Киевская Русь распадается на более...
Когда крестилась Киевская Русь? iconТема «Причины и значение введения христианства на Руси»
Илии в Киеве на Подоле – в трактате Игоря с греками, и среди Игоревой дружины в том же трактате различается Русь христианская и Русь...
Когда крестилась Киевская Русь? icon«Русская Правда»
«Киевская Русь» очень удобен для обозначения определенного хронологического отрезка – IX –начало XII в., когда Киев стоял во главе...

Вы можете разместить ссылку на наш сайт:
Школьные материалы


При копировании материала укажите ссылку © 2014
контакты
skachate.ru
Главная страница